Статии с етикет Иван Вазов

     Вазовата поезия след Освобождението е художествен израз на стремежа на твореца да осмисли романтическата необикновеност и героиката на предишното време, съпоставяйки я със своята съвременност, чужда на възрожденските идеали. Цикълът "Епопея на забравените" представя поетическа история на незабравимото в борбите на българския народ за нова просвета и национална независимост.

     Още в стихосбирката "Тъгите на България" Вазов списва "ръкописа" на "Епопеята", набелязва идейно-тематичното послание, конструира представата за героико-историческия сюжет на нацията чрез позоваване на примера на действителни биографии.

...
Прочитa: 584 0 коментара
0
Още

     Повестта "Немили-недраги" изобразява съдбата на хъшовете в Румъния: тяхното мъченичество и страдание, техния героизъм, съкровените им блянове и идеали. Гладни, бездомни, "осиротели" те често дирят подслон в мрачната кръчмица на Знаменосеца. В тази именно задимена дълбока изба народните синове намират утеха, дочуват блага дума, живеят като в роден дом, опиянени от спомена, вдъхновени от мечтите. Там те откриват своя свят - света на България. Видно е от въвеждащото сказуемо в трета глава "завърнаха се".

     Подкрепили силите си с бобена чорбица и кисело вино, емигрантите подхващат оживени и разнообразни разговори за политиката, за снощното строшаване на касата на един богат търговец, за народните изедници, за по-ланските битки в полетата на България и за скъперничеството на чорбаджиите. В драматичния момент, когато настъпилата паника и смут от словесния дуел между Петко Мравката и друг един хъш достигат своята кулминация, се намесва Странджата. Мъдрите му слова укротяват и омиротворяват бурните страсти. Обръщението "братя мили" внушава духовната връзка между хъшовете. Естествено и искрено прозвучава оценката му, че всички са прави, защото са "народни хора", доказали мъжеството си в битките. Единствено риторичните въпроси, обръщенията и възклицателните изречения издават силното вътрешно вълнение на стария хъш, който бащински протяга ръка към своите синове, опрощава злодеянията и "благославя" страдалческата им болка в името на най-възвишеното - освобождението на отечеството. Думите му се леят, благозвучат, проникват в сърцата на хъшовете. Красноречието му рисува живописното платно на славното непризнато минало и мизерното мъчително настояще, за да осветят в най-лъчисти тонове стремежите и идеалите за живот в свободна България.

...
Прочитa: 455 0 коментара
0
Още