Танци, пури и кубински ром!

Публикувано от на в Пътуване и туризъм
  • Размер на шрифта: Голям Малък
  • Прочитa: 5118
  • 0 коментара
  • Печат

Куба е райската земя, накарала Христофор Колумб да възкликне „Това е най- прекрасното място, което е виждало човешкото око!”, когато акостирал за първи път на бреговете й. Така ще реагирате и вие, веднага щом я зърнете. Куба е море и слънце, танци и питиета, музика и страст. Неслучайно е била муза и на Хемингуей за „Старецът и морето”. Красотата на тази страна е екзотична, цветна и завладяваща. Разпалва огън в сърцата на туристите и не им позволява да я забравят.

 

След дългия 10-часов презокеански полет нашето приключение започна. Очакваха ни десет дни на ярко слънце и влажен карибски климат, красиви палми и тропическа зеленина.  Разходката ни в Хавана започна веднага след като се настанихме в хотела, нетърпеливи да вкусим от атмосферата на Куба.

Около 20 % от населението живее в столицата – почти 3 милиона. Притегателна като магнит, тя ще ви потопи в съвременния живот на голям град, но запазената архитектура ще ви върне векове назад. През 1982 г. ЮНЕСКО обявява града за световно културно наследство на човечеството, а от 10 години е започнат мащабен проект за реставрацията му. Красивите къщи, притежавани някога от испанските завоеватели, катедралите и малките улички ви пренасят в една друга епоха, по-романтична и същевременно дръзка.

Първо отидохме до легендарния булевард Малекон на крайбрежието, близо до хотела ни. Той свързва старата част на Хавана, центъра и квартал Ведадо. Той е любимо място за разходки на туристите, както и център на традиционните карнавали, които обикновено се провеждат през февруари. Продължихме нашата разходка с посещение на Чайна Таун – китайския квартал, оформен още в началото на 20 век, когато хиляди китайски работници са докарани от испанците, за да заменят чернокожите роби. Главната улица е накичена с китайски фенери, а хартиените дракони се забелязват навсякъде.

Следващата стъпка беше задължителната обиколка на музеите. Посетихме трите най-известни – Музеят на декоративните изкуства, вдъхновен от френския ренесанс, Националният музей на изящните изкуства, който излага предимно произведения на кубински майстори, и Националният музей на изкуствата, където се съхраняват творби на Гоя, Веласкес, Рубенс и други  велики художници. В Хавана има общо над 50 музея, като по-малките се намират в красиви къщички в испански стил и с въздушни дворове. По-интересни са Музеят на танците и рома, Музеят на автомобилите, Музеят на революцията, Музеят на пурите и Музеят на финансите. За съжаление ние не можахме да разгледаме всичко, времето никога не стига на интересните екскурзии.

По време на престоя ни в столицата ползвахме както градски транспорт, така и таксита. Такситата тук са най-разнообразни – от обикновените и добре познати ни автомобили, през типичните кубински коко-таксита, до рикши. Коко-такситата представляват малки колички, леко наподобяващи блъскащите се по лунапарковете, с три колелета и жълти на цвят. Името им идва от плода на палмите кокотеро. Сигурността на тези таксита не е гарантирана, движат се със средно висока скорост, но моделът им не е особено стабилен. Също като останалите и при тях пазареното става преди да се качиш. Тук пазарлъкът е доста разпространен и не се учудвайте, че никъде не се ползват касови апарати.

А като говорим за връщане назад във времето, друг очарователен елемент на Куба е изникващия спомен за позабравени от годините на социализма характерни неща. Едно от тях е вкусът на храните – тук цялото производство е държавно и технологията си е останала неизменна – без изкуствени продукти, химикали и пестене на суровини. Друг умиляващ момент например е гледката на чавдарчета и пионерчета по улиците, съответно със сини и червени връзки. Любопитен факт е, че училищата в централните части на градовете обикновено се помещават в старите колониални сгради, които са без дворове и всеки може да види какво се случва в класната стая, която се намира буквално на улицата и няма прозорци. Така са и повечето кубински жилища – без прегради, от улицата влизаш направо в хола на домакина. Донякъде причината е жегата и това е уместен начин да си правят течение, а другата и по-основна е топлия характер на местните, които живеят задружно и общуват със съседите си сякаш са едно семейство.

След няколко дни, прекарани в столицата, заминахме за Варадеро – най-големият кубински курорт, намиращ се на полуостров Икакос, на 140 километра от Хавана. Безкраен коприненобял пясък, прозрачно сини води, тюркоазено небе и студено мохито – кубинците знаят рецептата за незабравима почивка. Представете си безкраен екзотичен плаж, кокосови палми, жарко слънце – една карибска идилия, изкушаваща те да й се отдадеш и насладиш напълно.

Варадеро обаче е скъп курорт. Богатият избор на хотели и ресторанти и местата за забавление и спорт са по джоба само на по-заможните туристи. Има и места в курорта, достъпни за всички, но като цяло луксът тук се отразява на цените. Ние посетихме Занаятчийският пазар, където видяхме няколко забележителности и си накупихме сувенири, пещерата Амброзио, която се използвала като убежище от избягали роби и интересна със своите вдлъбнатини - еднакви концентрични кръгове, смятани за древен слънчев календар, делфинариумът и църквата Санта Елвира, изключително красив храм, издържан в колониален стил.

Почивката на плажа на Варадеро сякаш беше сцена от латиноамерикански филм. Всички тези гледки, които сме виждали по телевизията или пощенски картички, тук са реалност. Определено курортът си заслужава да се посети, дори и за една-две вечери.

Върнахме се в Хавана, откъдето трябваше да вземем самолета за България. Имахме още един ден, в който да се радваме на кубинската страст и магия. Прекарахме го в центъра на града, разхождайки се по малките улици с пъстри и екзотични къщи, наблюдавахме и общувахме с местните – невероятно топли хора, емоционални и весели, те се наслаждават на живота, въпреки бедността и ограниченията на политическия режим. Те пеят и танцуват и изглеждат много по-щастливи от нас, въпреки че ние имаме повече свобода. Мирогледът им е различен и той си личи по усмивките им.

Последните часове прекарахме в едно хаванско кафене с пура в ръка. Осмислихме всичко, което ни предложи Куба – красиви гледки, нощни забавления, спокойни плажове, кристални води, салса, ром, дайкири и страстно слънце. Тази страна ни очарова и с нотки на тъга се качвахме в самолета. Завръщайки се вкъщи, ние знаехме, че някой ден пак ще посрещнем карибския изгрев на белия пясък във Варадеро. Дотогава с усмивка щяхме да си спомняме за приключенията и приятелите, останали на 10 000 километра от нас.

Коментари