Ай карамба! Това е Мексико!

Публикувано от на в Пътуване и туризъм
  • Размер на шрифта: Голям Малък
  • Прочитa: 3708
  • 0 коментара
  • Печат

Посещението ми в Мексико беше като телепортиране в един съвсем друг свят. Свят, колкото древен, толкова и красив, изтъкан от контрасти, разнолик и едновременно събрал в себе си минало, настояще и бъдеще. Земя, където всеки камък е история, където съжителстват модерни курорти с руини и останки на отдавна изчезнали цивилизации. Свят, където магията се смесва с реалността.

Реших да посетя тази мистична страна в края на април, защото от октомври до май там е сух период, а не съм любител на дъжда. Но макар и малко по-мокри,юли и август били най-предпочитани, ми казаха в туристическата агенция. В крайна сметка температурите целогодишно са високи, така че когато и да идеш, ще е подходящо за плаж. А и плажът ще е подходящ за теб – едни от най- красивите курорти се намират именно тук.

Кацнах в столицата Мексико много късно, часовата разлика е 8 часа назад спрямо нашето време и ме беше уморила доста, така че оставих разходката из града за следващия ден. Разглеждайки този огромен град, космополитен и изпълнен с енергия, бях силно развълнуван и заинтригуван. Той разкриваше три епохи – величествените древни пирамиди в околностите на града, испанските католически храмове, характерни със суровото си величие, и блестящите от стъкло модерни небостъргачи.

Мащабите на града стряскат от пръв поглед. Тук живеят 22 млн. души и това всъщност е петият по големина град в света.  Не може да се види целия дори от самолета, защото е ситуиран върху плато между два вулкана. Бил е столица на ацтеките, преди да дойде Кортес и да го срине. При пристигането си испанците са възхитени от райското кътче, което виждат. Тогавашният град е бил построен на остров в езеро и са били прекарани канали във всички посоки. Всички храмове били украсени със скъпоценни камъни и злато. Но Кортес постъпва немислимо – пресушава езерото, разрушава сградите и убива почти всички индианци. Така лека по лека изниква това, което днес е Мексико Сити. Последиците никак не са добри – градът потъва сериозно, на сто години поне с един метър. Замърсяването на въздуха също е проблем, има смог почти навсякъде.  Водоснабдяването става от триста километра по тръби и не се знае кога тази система ще колабира.

Разходката ми започна от Националния музей по археология. Не мога да ви разкажа за всички съкровища, които видях там, те са безброй, уникални реликви на хиляди години, потапящи те в  приказките за едно отдавна минало време. Време на магии. Продължих с Двореца на изящното изкуство, невероятна сграда, покрита с бял мрамор, съхраняваща произведения на класически и съвременни художници и зала, посветена на мексиканската архитектура. Разгледах и Базиликата на Девата от Гуадалупе, един от най-почитаните католически храмове в света. Това светилище се намира на Тереуас  Хил в северната част на Мексико Сити.  А преминавайки през търговската част на града видях и прочутият Ангел на независимостта. Това е паметник, издигнат за да се ознаменува стогодишнината от мексиканската война за независимост. Представлява четиристенна колона, на върха на която е издигната статуя на гръцката богиня на победата. Неусетно денят вече се изнизваше и за финал си оставих Теотихуакан. Това са останки на древен град, североизточно разположен от Мексико Сити и датиращи от Предколумбовия период. Включени са в списъка на ЮНЕСКО и най- известните от тях са „Пирамидата на слънцето”, „Пирамидата на Луната” и „Променадата на мъртвите”. Все още се спори за етноса на жителите на този древен град, твърди се, че градът е на ацтеките, но едно със сигурност е ясно – били са на изключително високо икономическо и социално ниво.

Много още интересни неща има за разглеждане в столицата, но ограниченията на времето не ми позволиха да ги видя. Ще останат за следващия път, а аз се насочих към Акапулко.

Приказният мексикански курорт е разположен на тихоокеанското крайбрежие, на около 300 километра от столицата. Безкрайните златисти плажове, топлите океански води и луксозните хотелски комплекси са гаранция за пълният релакс на туристите. Акапулко предлага и много забавления – шопинг центрове, бурен нощен живот и още много атракции. Една от тях е организираният от туристическите агенции лов на риба в открития океан, но да знаете, че желаещите са много и трябва предварително да си направите резервация. Добре че в моята агенция ме предупредиха и успях да си доставя удоволствието да видя невероятни видове риби и дори една акула. А за вдигане на адреналина се възползвах и от високоскоростните водни ски. Определено не е за изпускане.

Пътешествието ми продължи със скалистият полуостров на маите – Юкатан.Изпълнен е с руини, включващи хиляди археологически обекти, разположени сред джунглата природни паркове, магични пещери, безброй възможности за риболов, гмуркане, плуване с делфини, езда на коне, преходи в джунглата. Перфектното съчетание от пейзаж и забавление.

Тук се намира и Канкун, доскоро безлюдно слънчево кътче, а днес един от най-известните курорти. Това е земя на романтика, тюркоазени води и безкрайни бели пясъци. Мисля, че ако има рай, то той изглежда точно така. Неописуема е картината, невероятно е усещането да лежиш, гален от слънчеви лъчи, с чаша „Маргарита” в ръка – тогава си казваш, че живота е прекрасен.

Последната ми спирка в Мексико беше Чичен Итца. Да идеш в страната и да не видиш града на маите е като да идеш в Рим и да не видиш папата, както се казва. Това място неоспоримо свидетелства за смайващите астрономически познания на маите. Толкова смайващи, че дори малко плашещи.Календарът на маите, който си купих като сувенир –маска, изостава само с две секунди от съвременните часовници, използвани от НАСА, с които се отчита смяната на годишните времена.  В област от 10 квадратни километра са разположени храмове и тераси, пирамиди, олтари и дворци, тронове и статуи на богове. Тук се връщаш хиляди години назад, във време на мистерии и загадки.

На сбогуване с Мексико си обещах да се върна някой ден. Заслужава си. Една седмица не стига, за да видиш цялата красота на тази страна, да разгледаш всички паметници, да опиташ страхотната им кухня и да опознаеш топлия нрав на мексиканците. Там всичко е амор и фиеста, плажове и слънце, карибски залези и перлени мечти. Там е магия и докосне ли те веднъж, омагьосан си до живот от спомена за кактуси и мариачи.

Коментари