Рио де Жанейро – градът на кариоките, самбата и кафето

Публикувано от на в Пътуване и туризъм
  • Размер на шрифта: Голям Малък
  • Прочитa: 4311
  • 0 коментара
  • Печат

Винаги съм искал да посетя Рио де Жанейро, това беше една от детските ми мечти.  А когато тази година я осъществих се превърна в най- хубавия ми спомен. Атмосферата на този град е невероятна. Двете седмици прекарани там надминаха и най-смелите ми очаквания. Очарованието, което притежава, идва от контрастите, съчетани на тези 1182 кв.км. В Рио видях много бедни хора, живеещи в така наречените „фавелас”, гета, разположени на хълмовете на града, без канализация и електроснабдяване, но съвсем различна беше гледката долу в низината. В един от най-скъпите квартали в света – „Сан Корнадо” има паркирани уникални поръчкови автомобили, но  хората  използват частните си самолети и хеликоптери за разходка до Сао Пауло, защото им е по- удобно.

 

Освен град на контрастите, Рио е известен и като градът на кафето, футбола, самбата и безкрайните плажове. Докато се излежаваш на Копакабана с чаша кайпириня в ръка и наблюдаваш бурните вълни, забравяш за всички проблеми и несгоди и те изпълва щастие и благодарство към Бог, че ти е дал да се насладиш на слънцето, водата и пясъка на Бразилия. Неслучайно на хълма Корковадо се издига най-голямата статуя на Иисус Христос, висока 38 метра. 90% от населението тук са католици и вярват, че тази статуя ги пази и закриля. Мистична е гледката, когато планината се покрие внезапно с облаци, както често се случва. Може би кариоките наистина са благословени.

Друг от символите на Рио, стадионът „Маракана”, меката на бразилския футбол, е построен през 1950 за световното футболно първенство. Пълното му име всъщност е „Ещадио Журналиста Марио Фильо”, наречен в чест на един от най- известните спортни журналисти на Бразилия и един от главните „виновници” за построяването му. Прозвището „Маракана” на футболния храм идва от наименованието на квартала, в който е разположен. Посещението на тази футболна арена беше истинска еуфория за запалянко като мен, а билетът още стои като реликва в портфейла ми.

Когато планирах екскурзията си, задължително исках тя да съвпадне с датите за карнавала.  Традицията му датира още от 1892 година, започва винаги в събота, четиридесет и седем дни преди Пасха. На този ден кметът на града предава символично ключовете на краля на карнавала. Фиестата продължава четири дни и нощи, като през тях школите по самба се състезават помежду си, демонстрирайки натрупаните през годината умения. Ексцентричните костюми, лудите танци, красивите бразилки и страстта, която излъчват, създават невероятно шоу, страхотен купон, който определено вдига адреналина. Греховните нощи са в кръвта на бразилците и дори католическата църква се е принудила да включи празника в своя календар, макар че е светски. Абсолютната голота е забранена на него, но това не пречи атмосферата да е нажежена до червено. В пачангата се включват  много млади хора и въпреки че един костюм струва поне 200 долара, при минимална заплата в страната от 120 долара, те намират начин да се снабдят с него, надявайки се чрез участието си да бъдат забелязани и да успеят да подобрят своето бъдеще.

Друго нещо, което ми направи впечатление, е чистият въздух. Автомобилите в града се движат с екологично гориво и това е главната причина. Ароматът на тропически дървета, храсти и цветя се усеща навсякъде. Още със слизането от самолета и вдишването на влажния тропически въздух разбирате защо местните не си дават много зор в работата.  Времето е толкова горещо, че единствената мисъл в главата ми беше за море, плаж и разхладителни напитки.  Поради голямата любов на жителите към брега, работодателите им разрешават големи обедни почивки.  Ако планирате да посетите Бразилия, трябва да знаете че магазините работят главно от 9 до 18 часа. Малките магазинчета затварят и по-късно понякога, а банките работят от 9 до 16 часа. Друга важна подробност е, че голяма част от банкоматите не работят с чужди карти, това го разбрах от личен опит. Погледнете внимателно за стикер с логото на някоя от известните международни банки или картови компании. Освен това не пускат пари между 22 и 6 часа, така че си направете сметката добре.

Въпреки невероятната красота на Рио де Жанейро и Бразилия няма как да си затворим очите за престъпността в страната. За туристите безопасни са по-богатите квартали, където на всяка крачка има полицаи. Избягвайте северната част на града, където са фавелите там може да отидете с някой местен, но не се разхождайте сами, особено вечер. Не носете много скъпи вещи и бижута, бразилските джебчии са усвоили занаята доста добре и няма да усетите кога сте се разделили с ценностите си.

Но нека се върна на още няколко места в Рио, които ми спряха дъха. Едно от тях е квартал Ипанема, разположен между Копакабана и Тижука, известен със своя прекрасен и живописен плаж, не по-малко привлекателен от Копакабана.  Много хора го предпочитат, защото тълпите там са една идея по-малобройни от тези на Копа. Крайбрежната му алея е идеална за разходки или чаша силно латиноамериканско кафе.

Интересна забележителност за туристите е мостът, дълъг 9 метра, който свързва Рио де Жанейро с Нитерой, пресичайки залива Гуанабара. Нитерой често се смята за квартал на Рио, но всъщност не е. От него се разкрива невероятна гледка към града и планината Корковадо.

Друг впечатляващ квартал е Тижука. Той е един от най-новите и е разположен в източната част на Рио, на брега на Атлантическия океан.  Пълен е с луксозни и красиви вили и небостъргачи. Тижука е известен и със своите ботанически градини. В паркът му могат да се видят растителни видове от всички части на Бразилия. Дължината на парка е 10 километра и е едно от любимите места на туристите. Специално място в него заема кокосовата палма, символ на екзотиката.  В този квартал животът е по-спокоен в сравнение с останалите динамични части на града. Плажната ивица от 20 километра също е по-уединено място за разлика от Копакабана и Ипанема.

За финал ще кажа, че всички емоции,гледки и преживявания, с които ме дари Рио де Жанейро, са безценни, неповторими и трудно могат да се опишат само с няколко изречения. Магията на този град, атмосферата на страст и кафе, на танци и безгрижие, футбол и самба, е нещо, до което трябва да се докоснеш лично. Пясъкът, вълните, слънцето и горещината са начин на живот за кариоките. Живот, изпълнен с усмивки и музика, дори когато са изправени пред трудностите на бедността.

Коментари