Насладете се на разкоша в Село Врачеш, Ботевградско

Публикувано от на в Без категория
  • Размер на шрифта: Голям Малък
  • Прочитa: 4069
  • 0 коментара
  • Печат

Село ВрачешМного може да се изпише за Село Врачеш, намиращо се в Софийска област. Местонахожднието му е в югозападна България и е част от община Ботевград. Селото е известно с изкусителна природа, красиви местности и различни забележителности. Трябва да знаете, че Врачеш е най-наситеният от жители район в Ботевградска община и е сред най-големите като популяция в София - област.

Село Врачеш се намира на около четиридесет и един километра от столицата и споделя площ от 119.329 km2. На пет километра от селото можете да видите Врачшекият манастир Свети 40 мъченици, който е построен сред величествената природа на Стара планина в подножието на върха Мургаш. Манастирът е девически и е утвърден сред паметниците на културата в страната.

Туристите, които вече посетиха Врачешкия манастир с богата история, се увериха в безусловните грижи за него, включващи строителна поддръжка, ангажименти към природата и чистотата. И докато сме още на духовна тематика няма как да пропуснем една чудесна църква носеща името Свети Димитър, намираща се точно в централната част на село Врачеш.

Естествено, че плюсовете на Врачеш не свършват само с правослвната му принадлежност и аз ще споделя някои от най-примамливите места, които трябва да посетите. Трябва да се знае, че селото предлага отдих за всеки, който иска да разгледа или пътят му минава от там. Живот има и вие ще забележите няколко много удобни и приятни капанчета където да утолите жаждата си или да хапнете добре приготвена храна. Ако пък си падате по яките купони и барове то не ви пречи да се отбиете в Ботевград, където със сигурност ще се забавлявате до зори.

Подробности за село Врачеш

Последните данни (2011 г.) с които разполагам, са: с. Врачеш има 4000 жители, като разбира се винаги можете да се усъмните в точността на преброените. Хубавото на това живописно селце е, че бива обгърнато от изяществото на Стара планина и връх Мургаш, предлагащи много зеленина, минерални извори, диви плодове и какво ли още не.

От Ботевград до Врачеш са точно три километра, които можете да извървите и пеш. Пътищата са благоприятни и за колоездачите, които могат да се насладят на чудесната сянка, пазена от небостържещите дървета от страни на шосетата.

Имах възможността да посетя селото три пъти в живота си, но точно тези периодични посещения провокираха у мен желанието да напиша тази статия и да ви препоръчам визитата на това наистина красиво място. Отворих дебелите книги, където разбрах, че село Врачеш се слави с древна история разказана чрез надписи върху надгробните могили на траките, намерените артефакти от крепостта Чеканица или Будиовград.

За онези, които не знаят село Врачеш е познато с противопоставянето срещу османско подтисничество и е провъзгласено за пазител на прохода Витиня, който за съжаление стана известен в близкото минало с двете жертви на великите Български футболисти Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков загинали при нелеп сблъсък между автомобила, където са пътували нашите футболни легенди и  камион. Катастрофата се е случича през не толкова далчният 30 Юни 1971 година. Милиони хора от цялата страна и до днес скърбят за тежката загуба на тези две спортни светила на майка България.

В селото освен девическия манастир, за който писах по-горе и църквата Св. Димитър, са популярни местното читалище, основано още през 19 век 1895 година и предложило на жителите културно развите като художествено израстване, музикално обучение и ограмотяване. Всичко това, което ви разказвам го знам не само от енциклопедиите ами и от разказите на топлите Врачешки дядовци и баби, които предложиха къщите си на мое разположение когато разучавах това толкова интерсно Българско село.

Атракции във Врачеш

Разбира се както повечето Български села и във Врачеш има атракции, които може да посетите. Редовните мероприятия в селото са пролетните и есенните събори, които са традиция от стотици години до днешни дни. На Петковден (27 Октомври) се вият хора и ръченици, има десетки сергии, скари, бири и всичко, което може да погали туристическата душа.

Може да се насладите на възрастни хора, облечени в носии, играещи под звуците на красивата и изпълнена със съдържание фолклорна музика. На четиринадесети Февруари пък отново на мегдана в центъра може да отпразнувате Трифон Зарезан, като купона със сигурност ще надмине вашите очаквания. Село Врачеш предлага кафенета и заведения за хранене, така че няма да останете нито гладни, нито жадни. Истинската тръпка е да видите как хората спазват коледните традиции, посрещането на Бъдни вечер и всички онези обичаи които за съжаление се изгубиха на много места в България.

Гордостта на село Врачеш безспорно е поминъка, свързан с Бъчварството. В този край се правят най-добрите дъбови бъчви от истинските майстори в занаята. Всеки, който поне веднъж е чувал за Врачежаните ги асоциира с направата на висококачествени бъчви.

Какво да очаквате ако посетите Врачеш

Не пропускайте да минете през лобното място на Гунди и Котков (Витиня) поднесете цвете на паметника защото тези исторически футболни гении го заслужават. След това влезте и вижте селото, рекичката, центъра, отрудените хора и младежите, преизпълнени с желание за живот. Това може да бъде първичната ви и надявам се, позитивна емоция. След това може да се отдадете на културна разходка, включваща посещение на църквата Св. Димитър и разбира се манастирът Св. 40 мъченици.

Ако сте решили да останете в селото или пък в близкия Ботевград то не пропускайте да се повеселите в някое хубаво и просторно заведение. Имайте предвид, че по тези места цари спокойствие и няма кой да ви създава ядове и напрежение. Строго препоръчвам да пазите околната среда и планината. Не хвърляйте фасове, хартийки, бутилки или друга смет. Село Врачеш и околностите притежават все още девствена природа и ще е хубаво ако се погрижим тя да остане такава.

Какво усетих аз във Врачешкото село

Обичам селския бит и култура, харесвам чара на китните Български села тип ала Врачеш защото ми доставят именно тези важни неща като пчеличките събиращи медец, лястовичките, кукувичките и различните представители на фауната. Задължително е всеки истински ценител на природата и чистия въздух да вдиша от преливащите се благовонни аромати, идващи от свежите цветове през пролетта и лятото. Есента е мека, а зимата като в приказките продължителна, красива и понякога стряскаща със своите непредвидими ходове.

Всеки човек, искащ да вземе максимума от природните забележителности в Югозападна България, е добре да посети Врачеш и да влезе в хармония с неповторимата природна атмосфера. Желаея ви приятен път и всичко най-хубаво.

0

Коментари