"Епопея на забравените" - поетическа история на незабравимите

Публикувано от на в В помощ на ученика
  • Размер на шрифта: Голям Малък
  • Прочитa: 713
  • 0 коментара
  • Печат

     Вазовата поезия след Освобождението е художествен израз на стремежа на твореца да осмисли романтическата необикновеност и героиката на предишното време, съпоставяйки я със своята съвременност, чужда на възрожденските идеали. Цикълът "Епопея на забравените" представя поетическа история на незабравимото в борбите на българския народ за нова просвета и национална независимост.

     Още в стихосбирката "Тъгите на България" Вазов списва "ръкописа" на "Епопеята", набелязва идейно-тематичното послание, конструира представата за героико-историческия сюжет на нацията чрез позоваване на примера на действителни биографии.

     Вазовият цикъл пресъздава българската летопис от написването на Паисиевата история през 1762 г. до боевете при Шипка - 1877 г. Тази своеобразна хроника е представена преди всичко чрез фигурите на изключителните личности, които емблематизират един или друг етап от пътя на общността към самоосъзнаване и свобода. Поетът събира портретите на идеалните люде - "бащите на нацията", населявали значими български десетилетия.

     При все, че в одите присъства биографичната част за всеки от героите, Вазов не се впуска в биографични подробности, а в конкретния казус търси възпроизводството на едно и също събитийно и смислово ядро. Зад различните съдби прозира страданието и жертвата, мъченическата смърт в името на другите, съдбовният избор в кръстопътното време. Одите са дванадесет, личностите в "Епопеята" са дванадесет, подобно на дванадесетте апостоли, които са натоварени с важната мисия - да изведат от мрака на невежието роба и да осветят душата му с вяра и стремление към свободен живот. Именно това родолюбиво и свято дело прави героите незабравими и достойни за вписване в пантеона на българщината.

      Разглеждайки по-внимателно цикъла "Епопея на забравените", е необходимо да откроим идейно-тематичните и жанрово-стиловите особености на лирическите творби. Всяко от стихотворенията е озвучено от печалния напев на трагичното и в същото време е озарено от могъщия блясък на героичното. Още в първата ода -  "Левски", поетът рисува внушителната фигура на великата историческа личност и мащабно разгръща светото дело на легендарния герой. Проникновено Вазов влиза в тайника на душата на Апостола; разкрива вълненията, терзанията и откровенията в мига на съдбовния избор - да напусне манастирската килия и да намери пътя към страдащите сънародници; препраща към новото битие на Левски, отъждествено с това на евангелските апостоли, разпространяващи свята истина.  Всъпителната композиционна част обединява ключови за целия цикъл мотиви, изграждащи представата за връзката на личностното и националното - плача, страданието, дръзко изречената истина, бунтовното слово, "правото дело".

     Поетическият разказ за всеотдайното изпълнение на революционната мисия откроява най-силните величини на връзката между великата историческа личност и народа. Мотивите за слепотата и прозрението, мрака и светлината очертават измеренията на характерната за възрожденската поетика опозиция робство-свобода. Словото на Дякона изпълва с надежда душите на поробените, посочва им пътя към бленуваното избавление, прогонва страха и покорството ("...на робите слепи в робската страна/ и носи съзнанье, крепост, светлина"). Родолюбивата мисия на възрожденския книжовник Паисий Хиледарски възкресява картината на величавото минало и разкрива вдъхновено духовната сила на българския народ  ("... и фърляше тайно през мрака тогаз/ най-първата искра в народната свяст." - "Паисий") Пламенните слова на водителите в Априлската епопея изпълват с увереност и решителност българите, готови вече да скъсат оковите робски ("могъщото слово, що слабий окрили" - "Бенковски"), ("Всичкото кипеше. Великото слово/ на сърцата даде биене по-ново" - "Каблешков").

     Християнската морална повеля за любов към ближния, милосърдие, съпричасност към болката на другия е преосмислена в революционен дух и зазвучава като императив за приобщаване към святото дело и единодейство на всички обществени слоеве. Романтичната картина на преобразеното отечество добива живописен релеф в цикъла "Епопея на забравените". Колективната цел обединява хората: ("равни сме всички в големия час" - "Левски"),  ("Лудост бе пламнала във всяко око." - "Кочо"), ("И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ взимаше участье в това предприятие..."), (И в няколко дена, тайно и полека,/ народът порасте на няколко века!" - "Каблешков"). В метафоричното обобщение на поета за чудото на робската метаморфоза е вмъкната евангелската притча за сеяча. ("И семето чудно падаше в сърцата/ и бързо растеше за жътва богата." - "Левски").

     Духовният мир и душевната мощ са били единствените опори на нашите поробени предци в годините на тежкото иго. Манастирът в онези времена се оказва сакралната обител на българщината. В него тайно е кипяла просветната дейност, от малките му килии излиза свещеният завет на родолюбивия хилендарски монах. Книгата на Паисий е изящен синтез на апология и полемика, на възторжена възхвала и гневен укор. Вазов майсторски пресъздава страданието на родолюбивия възрожденски будител, който желае да бъде превъзмогнато разединението сред народа чрез поучение на заблудените и правдиво отношение към името българско. Неразривната връзка между славната старина, будеща чувството за национална гордост, и бъдещето, в което ще се възвърне някогашното величие на нацията, Вазов опоетизира с внушителната трансформация: "българският род (...) става народ!".  

     Преображението на въстаналия роб достига до висината на жертвоготовност, нравствено извисение и непреклонност срещу тирана друговерец, следвайки примера на своите идоли: ("Смъртта бе за него приятел и брат," - "Левски"), (и ръка му, взела револвера с мощ,/ като че се готви зарад битка йощ," - "Бенковски"), ("Трепна всяко сърце и всякой живот,/ огънят обхвана тия души горди." - "Кочо"), ("Всякой стана мъж!" - "Каблешков"), ("наближава вече големият час" - "Караджата").

     При все, че Априлската епопея е удавена в кръв и осквернена с предателства, Вазов пише поетическата летопис на този значим момент от нашата история, тъй като ясният патриотичен бунт от 1876 г. срещу потисничеството показва еволюцията на стремленията на народа ни за свободен живот, тръгнал по най-трудния път за независимост, започнал с просвещението, преминал през борбата за независима църква, ескалирал в мащабите на организирната комитетска мрежа. Пробуждането на народа от робския сън и жертвоготовното единодейство в името на общата цел е ръководило поведението на великите българи. Не случайно в пантеона на незабравимите Вазов подбира имена, които са посветили живота си за род и родина. Тяхната прозорливост можем да обобщим със словата на Каблешков, изречени пред неговите съратници: "Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа." И в действителност е така.

     "Епопея на забравените" откроява мрачното и светлото в българската история. В дванадесетте оди е осъществен синтез на утвърждаването и отрицанието, възторга и страданието, огорчението и вярата за свободна България. Композиционната рамка на цикъла, образувана от началната и заключителната ода - "Левски" и "Опълченците на Шипка", извежда на преден план основното идейно послание за непреходната стойност на възвишения, съдбовен избор - индивидуален и колективен, свързан с изпълнението на свещена патриотична мисия, овековечена в поетическата история на незабравимите. Словото на поета прави така, щото забравените герои да се превърнат в незабравими.

Да поразсъждаваме
  • За кои герои Вазов създава своята "Епопея"?
  • Защо именно тях прославя в пантеона на незабравимите?
  • Какво от биографията на всеки от тях взима Вазов при списването на отделните стихотоворения?
  • По какъв начин поетът представя забравеното незабравимо?
  • Защо подбира биографии, в които има предателство?
  • Кои от одите са смислово натоварени?
  • Защо Вазов избира да създаде "Епопея" за 12 герои? Какво означава числото дванадесет?
  • Какво е историческото време в "Епопеята"? (1762 - 1877)

Алгоритъм

20161125-074127.png

 

20161125-074039.png

   

     Инструкции за работа с концептуалните карти.

     1. Разгледайте концептуалната карта "Епопея на забравените". Попълнете я като изпишете името на героите от цикъла. А след това резюмирайте в едно изречение биографията. На какво този герой посвещава живота си и защо е поместен в пантеона на незабравимите?

     2. Разгледайте схематичния анализ на одата "Левски". Опитайте се да изработите подобни схеми и за останалите оди.

 

УСПЕХ!

0

Коментари